Всички публикации

История за трите най-стари секвои в България край Кюстендил – Юч Бунар, Гоце Делчев, Фердинанд и една забравена жена в пътепис за време и памет.

Казват, че всяко семейство пази своите сенки. Някои плахи, като следи на птица по прозореца — изчезват с първия лъч светлина. Други — упорити като мириса на канела, впит в дървото на стар шкаф, скрити в ъглите на сърцето. Техният дом имаше и от двата вида сенки, но най-вече имаше любов — онази всекидневната, топлата, която се проявява в дреболиите: в чай при настинка, в покривка, сменена заради празника, в длан, положена върху чело, когато нощем настигне безпокойството. I. То

В моята работа на журналист често съм се докосвал до непознати истории – онези, които живеят в сянката на официалната памет и чакат някой...

Стъпвам в Ганджоу и сякаш прекрачвам прага на друг свят. Въздухът носи мирис на чай, река и лек дим от готвещи се ястия. Шумът е различен...

Не мога да се наситя на морето. Всъщност – не на водата, не на безкрайната му шир, а на онзи миг, в който времето замръзва и залезът се...

Скоро бях в Китай. Влязох в малък магазин, в който въздухът миришеше на чай и прах от стари книги. Там видях чаша – бяла, а надолу се...

Има градове, които влизат в живота ти шумно – с мащаб, с тълпи, с претенция за вечност. Има и други – малки, деликатни, но с характер,...

Двадесет години Николай Василев снима своя герой – духовния учител Ваклуш Толев. Още десет години му отнема да завърши филмовия разказ за...

Понякога най-важните пътища не се чертаят с план, а се случват случайно – или по-скоро сякаш някой те повиква. Така се озовах в Орехово –...

Живеем във време, в което думата „приятел“ звучи леко. Наричаме така хората, с които пием по кафе, играем игри или споделяме селфи. Но...

Всяко пътуване носи със себе си очаквания. Когато тръгвах към Индия нямах търпение да видя най-големия паметник на любовта в световната...

Джиндзежен е известен като „столица на порцелана“ – град, където керамиката се произвежда от над хиляда години. Още през 14. век този...

Млад мъж вървеше по горска пътека, обсипана с меки килими от паднали листа и изпълнена с аромата на влажна земя и смола. Слънчевите лъчи...

Хората все по-често тръгват нагоре - като реки, които бягат от леглата си, като сенки, които търсят слънцето. Не само заради гледката...

Монтевидео – градът, в който футболът е като въздуха. Световният шампион от 1930-а диша играта на всяка улица, във всеки квартал. А...

Седях в едно малко кафене, когато чух гласа ѝ. Беше баба – от онези, които времето е направило меки и топли, с поглед, който още свети....

Някога, на ръба на мъглива гора, сгушен между склона на забравени спомени и хълма на нищо-не-е-каквото-изглежда, стоеше един замък. Не...

Какво ни сплотява? Або, 40 държави и България като избор Живял в над 40 държави, преплувал културни граници и приел света като свой дом,...

Момчето, което избяга от войната, но не и от съвестта си На 24 февруари 2022 г. светът се променя. Украйна осъмва под звуците на сирени,...

Откровеността може би е най-висшата ценност. В основата си тя означава да не лъжеш. Но съдържа много повече — това да не криеш, да не се...