Опитах се да те забравя

Опитах се да те забравя -

като се забравя дъжд

в сухото на август.

Но ти идваш.

Не те викам.

Не оставям прозорец отворен.

А нощем стъпките ти

тихо преминават през съня ми.

Виждам те -

сякаш светлина по стената.

Усещам те -

като топлина, останала в дланите.

Чувам нашата песен.

Не една -

а всички онези мелодии,

които шепнеха за нас,

когато любовта ни

беше дом.

Целувам устните ти -

само с мисъл.

Докосвам те -

само с въздуха между нас.

И пак изгарям

в прегръдка,

която не съществува.

Търся те

в тишината след полунощ.

Чувам те

в паузата между два удара на сърцето.

Опитах се да те забравя.

Не успях.

Ти стана

моето мълчание.