Където Фердинанд и Гоце Делчев се срещат под три вековни секвои

Това е история за три вековни секвои.

Но както често се случва, тя не започва от дърветата, а от хората – и от онова, което са оставили след себе си.

Пътят към тях минава през местност с име, което звучи като заклинание – Юч Бунар, от турски Три кладенци. Място, в което водата някога е излизала от земята на три различни места, сякаш самата планина е решила да говори на три гласа. Днес кладенците ги няма, но името е останало – а вместо вода, от земята се издигат три дървета, които сякаш черпят не от подпочвени води, а от времето.

Трите секвои се намират недалеч от София, край кюстендилското село Богослов. Засадени са през 1894 година – в епоха, когато България все още се учи да диша като свободна държава, хората засаждат не само дървета, но и бъдеще. Семената за тях пристигат по кораб от Америка, от далечната Калифорния – земя на златотърсачи и древни гори. Никой тогава не знае дали ще поникнат. Още по-малко – дали ще оцелеят.

Моят път до тях беше едновременно случаен и неизбежен. Отидохме в празнични дни, с надеждата, че мястото ще бъде тихо. Не беше пусто – но и не беше шумно. Хората се движеха бавно, сякаш инстинктивно усещаха, че тук не се върви бързо.

Първо попаднахме на други секвои – млади, високи, красиви. Те бяха като обещание. За миг си помислихме, че това са „нашите“, но нещо липсваше. Те нямаха онова мълчание, което идва само с годините. Продължихме нататък.

И тогава ги видяхме.

Трите вековни секвои се издигат над 30 метра, близо една до друга – твърде близо, за да е случайно. Стоят като сестри, които са били оставени заедно и никога не са се разделили. Първото, което си помислих, беше: кой лесовъд би направил това съзнателно?

В близост е паметникът на Йордан Митрев – човекът, който превръща оголения хълм Хисарлъка в гора. Лесовъд, който е разбирал дърветата не като дървен материал, а като живи същества с характер и бъдеще. И въпреки това – секвоите са засадени почти рамо до рамо.

Отговорът дойде от една статия на Българската телеграфна агенция от 1976 година.

Идеята за секвоите е на Йордан Митрев. Той поръчва семена от Америка, донесени от моряк, с намерението да провери дали българската земя ще ги приеме. Семената покълват, превръщат се във фиданки – но засаждането е поверено на друга ръка. Женска. Твърда. Незабележима за историята.

Баба Дона.

Тя ги засажда през 1894 година, близо една до друга, без да знае, че тези дървета ще живеят повече от век. Може би ако беше знаела, щеше да ги разреди. А може би не.

Баба Дона Ковачева не е просто жена от разсадника. Тя е от онези жени, които историята рядко назовава по име, но без които нищо не би се случило. Родена през 1855 година в босилеградското село Паралово, рано остава вдовица. Къщата ѝ в Кюстендил се превръща в убежище – за хора, за оръжия, за идеи. Там живее Гоце Делчев цели осем години. Там идват Даме Груев, Пере Тошев, Яне Сандански. Хора, които говорят тихо, но мислят високо.

Дона Ковачева, Марко Секулички, Гоце Делчев, Михаил Герджиков, Петко Пенчев, Тодор Станков, Кюстендил 1902 г.

Същата тази жена, която превежда революционери през граници, засажда и три дървета, които ще надживеят всички граници.

А после в историята се появява Фердинанд.

Разказва се, че царят, с добре познатия си афинитет към ботаниката, пожелал трите секвои, когато видял, че са се захванали и растат. Йордан Митрев отказва. Но вместо това му помага да засади секвои в парк „Врана“. Така дърветата остават – там, където водата някога е избивала на три места.

Днес кладенците са изчезнали.

Но трите секвои са останали.

Те са най-старите секвои в България. Обявени са за природна забележителност. Печелят конкурси, представят страната ни в Европа. Но това са само факти.

Истинското е друго.

Когато застанеш под тях, усещаш, че времето тук не върви направо. То се върти. Спуска се надолу, като вода в кладенец. И ако се заслушаш достатъчно дълго, може би ще чуеш не шума на листата, а гласовете – на лесовъда, на революционера, на жената, която е засадила бъдещето с голи ръце.

В Юч Бунар.

При трите кладенеца на времето.