Легендата, която живее в две чаши

Скоро бях в Китай. Влязох в малък магазин, в който въздухът миришеше на чай и прах от стари книги. Там видях чаша – бяла, а надолу се спускаха сини планини, сякаш нарисувани от мъглата. Протегнах ръка, за да я взема, но продавачката ме спря.

– Не може сама – каза тя. – Те винаги вървят по две.

И сложи до нея втора, почти същата, но с друг знак. Когато ги подреди една до друга, сякаш чашите се погледнаха. После жената ме погледна и започна да разказва.

– Някога живял един музикант – Ю Бо Я. Той свирел на гуцин – инструмент, който не е само струни, а глас на душата. Той бил виртуозен, но самотен, защото никой не разбирал напълно какво излива през музиката си.

Една нощ, пътувайки по река, седнал да свири. И тогава един дървар, Джун Дзъци, чул звуците и спрял. Когато музиката издигнала планини, дърварят възкликнал:

– Колко величествено, сякаш върхове се извисяват към небето!

Когато музиката потекла като вода, той казал:

– Толкова чисто и леко – като поток, стичащ се от планината!

Ю Бо Я бил поразен. За първи път някой разбрал не само звуците, а сърцевината на мелодията му. Така двамата станали най-близки приятели.

Но години по-късно, когато музикантът се върнал да търси Джун Дзъци, научил, че приятелят му е починал. Съкрушен, Ю Бо Я изсвирил последна мелодия и счупил гуцина си. „Никой никога повече няма да ме чуе така“, казал той.

Затова и до днес китайците казват „високи планини и течащи води“ – символ на най-дълбокото разбиране и вечната дружба.

Продавачката замълча и придърпа леко чашите една към друга – и двете носеха една и съща планина, но върху всяка стоеше различен знак. В този миг ми се стори, че те не са просто предмети, а продължение на онази история – две половини на едно разбиране, което живее само когато е споделено.

И тогава в мен се появи една мисъл – историята за Ю Бо Я и Джун Дзъци ми напомни за моето най-голямо приятелство. За човека, който винаги разбира мелодията ми, дори когато другите чуват само шум. И още в магазина реших: едната чаша ще остане за мен, а другата ще подаря на най-добрия си приятел.

Защото смисълът никога не е сам. Истинската музика винаги звучи между двама.