Откровеността може би е най-висшата ценност

Откровеността може би е най-висшата ценност.

В основата си тя означава да не лъжеш. Но съдържа много повече — това да не криеш, да не се преструваш, да бъдеш в съгласие със съвестта си. Когато си откровен, нямаш нужда от маски. Нямаш нужда да бягаш от себе си.

А когато нямаш какво да криеш, значи не си нарушил и онези добродетели, в които всички вярваме — дори когато се страхуваме от тях. Те са онези невидими ориентири, които често ни карат да се притискаме в ъглите и да изграждаме измислени светове, в които съвестта не шепне толкова силно.

Черният плаж в Исландия, снимка: Благой Цицелков

Откровеността е най-голямото ни оръжие.

Ако всеки ден бягаме от нея като личности, не можем да я изискваме от обществото като цяло. Не можем да очакваме светът да стане по-истинен, ако ние самите сме подменени.

Откровеността е пътят към всичко градивно – към истински отношения между хората, към себе си, към смисъла.

Всеки от нас е бил свидетел на ситуации, в които хората казват едно, мислят друго, оправдават се, лъжат, поправят се. И все по-рядко се питаме: знаят ли тези хора кои са?

Имат ли любим цвят? Любим човек? Могат ли да обичат?

Обичат ли себе си?

И ако се погледнат отвън – ще се харесат ли? Или ще се отвърнат от себе си, както Дориан Грей пред портрета си в романа на Оскар Уайлд?