Една рецепта, която плени Джейми Оливър

Морето води исландците на този остров. То им дава храна, истории и характер. Вълните носят първите викинги, а ледено-сините дълбини стават тяхна трапеза и убежище. Тук рибата не е просто ястие – тя е памет, труд и живот.

На пристанището в Рейкявик рибарските лодки още пазят духа на старите времена, макар днес мрежите им често да са заменени от пъстри ресторанти. Сред тях едно име отеква навсякъде – „Морският барон“. Някога рибен магазин, а преди това – хижа за моряци, днес той е храм на простата, но съвършена рибна кухня.

Именно тук се ражда легендата за най-обичаната супа от омар в Исландия. Рецепта толкова семпла и истинска, че дори Джейми Оливър не устоява – дошъл тайно с жена си, вкусил и отнесъл вдъхновение за своите кухни.

Когато прекрачиш прага на „Морския барон“, не попадаш просто в ресторант. Попадаш в история. Мястото е създадено от Кяртан Халдорсон – бивш рибар, който решава да превърне стария си рибен магазин в малък кулинарен оазис. Той не гони блясък или изискани менюта, а поднася на хората това, което познава най-добре – прясна риба на скара и супа от омар. Простотата става неговата тайна.

 Кяртан Халдорсон, създателят на заведението

След смъртта му през 2015 г. ресторантът остава жив благодарение на Елизабет Джийн. Тя започва като обикновен служител, но любовта ѝ към мястото и към хората, които идват тук, постепенно я превръща в сърцето на заведението. „Това не е просто работа, а вторият ми дом“, казва тя. Днес цялото ѝ семейство работи тук – съпругът, синът, снаха, дори братовчедите. Атмосферата е домашна, но световна.

И именно тук, в тази скромна дървена къщичка с оригинални двуетажни легла от времето, когато моряците са нощували след тежък улов, един ден сяда тихо Джейми Оливър. Никой не го разпознава, докато не си тръгва. Оставен е на спокойствие – по исландски. Но си тръгва с впечатление, което по-късно ще влезе в неговите рецепти.

Елизабет Джийн, която не спира да работи

Ако Рейкявик е кулинарното пристанище, то сърцето на страната тупти в необичайни места – като оранжерия, скрита сред лава и мъхове. На час път от столицата е фермата Фридхеймар, където Кнутур Рафн Арман и съпругата му Хелена превръщат невъзможното във възможно – отглеждат домати целогодишно на остров без слънце през половината година. Там туристите се тълпят не заради рибата, а заради една на пръв поглед обикновена доматена супа, която вкусена на място звучи като чудо.

В Исландия храната не е просто засищане. Тя е разказ – за морето, за земята, за хората. За рибния пай, изпечен в духа на викингите, за хляба, оставен да се сготви бавно в горещата вулканична земя, за малките чудеса на всекидневието в една сурова, но гостоприемна страна.