Скритите хора на Исландия

Пътувам из Исландия – земя на вятър, мъгли и сурови вулкани, които векове наред са изправяли хората пред изпитания. Времето тук не е просто изражение на климата, то е съдба. Разказва за тежки дни на глад, за лава, която е помитала села, къщи, живот. Освен изпепеляващата сила на топлината, тук добре познават и изпитанията на студа, който е сковавал цели поколения. Условия, в които един народ не просто оцелява, а се калява.

Плаващи айсберги в Диамантения плаж, изтласкани от ледниковите води на Атлантическия океан. Снимка: Благой Цицелков

Може би именно заради тази суровост исландците пазят в себе си история, която на нас звучи като приказка. Те вярват, че сред тях живеят „скритите хора“ – невидими същества, които обитават камъните, хълмовете и лавовите полета. Казват им хулдуфолк.

Паркът на скритите хора в Рейкявик. Снимка: Благой Цицелков

В Рейкявик има парк, за който се смята, че е дом на скритите хора. Докато вървя по тихите алеи, местната екскурзоводка Роси ми разказва, че не всяка скала е обитавана, но има такива, които всички познават и заобикалят с уважение. „Те затова са скрити – защото не всеки може да ги види“, казва тя. „Появяват се само на избрани хора и то в специални дни – например на лятното слънцестоене, в ранна утрин, ако има мъгла. Тогава, ако се загледаш в камъка, можеш да видиш силует. Те са като нас, но по-високи, по-ефирни. Имат връзка с животните – помагат на раждащи крави, грижат се за дивите създания.“

Исландците разказват за тях с уважение и страхопочитание. Има истории за магистрали и сгради, чието строителство е било спирано и променяно, за да не се наруши домът на скритите хора. Една културоложка ми разказа за случай, когато цял път е бил преместен, защото камъкът, през който е трябвало да мине трасето, бил признат за техен дом. Машините спирали, случвали се странни инциденти, докато накрая не решили да заобиколят камъка.

Reynisfjara Beach и неговата емблематична базалтова колона Dyrhólaey. Черният пясък и мощните скали създават неповторимо усещане за суровата красота на Исландия. Снимка: Благой Цицелков

В Исландия почти всеки има история за среща със скрит човек. Някой си спомня как като дете е играл с тях, друг – как му помогнали в труден момент. Това не са просто легенди – те са част от ежедневието, от начина, по който хората тук живеят със земята.

Една от най-древните легенди разказва, че скритите хора са „прашните деца на Адам и Ева“. Когато Бог поискал да види всички деца на Ева, тя не успяла да покаже онези, които не били „готови“. Скрила ги. Бог знаел и наказал Ева, правейки скритите деца невидими завинаги. Оттогава те живеят сред нас, но извън нашия поглед.

И докато ние бихме казали „това са приказки“, тук в Исландия никой не се присмива. Дори да не вярват истински, хората пак проявяват уважение. Както ми каза Роси: „Може би скритите хора не ни обичат, защото ние не се отнасяме добре към природата. Те пазят границата си, а ние често я прекрачваме.“

Исландия е място на магическо мислене. В държавата, където християнството никога не е пуснало дълбоки корени, древните вярвания са оцелели до днес. Тук хората слагат малки вратички в дворовете си – за елфите, за скритите хора, за да покажат уважение към невидимото. Тук магията не е забравена. Тя е жива, диша с вятъра, пее с реките и се крие в камъните.

И когато питам исландците дали наистина вярват в скритите хора, те ме поглеждат с леко учудване. За тях това не е въпрос на вяра, а на уважение.