Опитах се да те забравя - като се забравя дъжд в сухото на август. Но ти идваш. Не те викам. Не оставям прозорец отворен. А нощем стъпките ти тихо преминават през съня ми. Виждам те - сякаш светлина по стената. Усещам те - като топлина, останала в дланите. Чувам нашата песен. Не една - а всички онези мелодии, които шепнеха за нас, когато любовта ни беше дом. Целувам устните ти - само с мисъл. Докосвам те - само с въздуха между нас. И пак изгарям в прегръдка, която не съществу