Дантелената примка на остров Бурано

В романа „Отвъд реката, сред дърветата“ Хемингуей разказва за невероятната дантела, която жените на остров Бурано изработват, и за мъжете им, които през деня се трудят във фабриките за стъкло на съседния Мурано.

И до днес именно фината дантела е основната „забележителност“ на това малко островче. Посещавал съм Бурано няколко пъти. Най-красив е по изгрев, когато туристите още не са „нахлули“ и улиците му са тихи.

Паола Бресанели

Точно в една такава утрин срещнах Паола Бресанели – правнучка на жената, ушила дрехите на Наполеон. Жените тук носят в ръцете си сила, бързина и изключителна сръчност. Тяхната работа – предавана от майка на дъщеря – създава изящни дантели вече векове.

Легендите за началото

„Има две легенди за нашата вековна традиция“, разказва Паола.Първата е свързана с жените, които чакали мъжете си да се завърнат от морето. Те кърпели рибарските мрежи и от това монотонно занимание постепенно се родило изкуството на дантелата.

Втората легенда е по-романтична – за млад рибар, който срещнал русалка. Тя се опитала да го прелъсти, но той ѝ устоял, защото мислел единствено за своята годеница. В знак на възнаграждение русалката го отвела на брега и му подарила воал от морска пяна. Когато момчето поднесло този воал на любимата си, той се превърнал в най-фината дантела. Останалите жени, заслепени от завист, започнали да копират нейната сватбена рокля.

История и слава

Според преданията Леонардо да Винчи също обичал да посещава острова. През 1481 г. той купил дантела за катедралата в Милано. Оттогава Бурано се прочул и започнал да изнася дантели из цяла Европа. Днешният музей на дантелата някога е бил училище, в което всяко момиче е трябвало да се научи на занаята.

Тънкото изкуство на седем стъпки

„Направата на една дантела има седем стъпки“, обяснява Паола, докато ми показва възглавницата, цилиндъра и чекмеджето с конци. „Най-често жените си разделяме работата – всяка е най-добра в нещо. Всичко започва с щампа, игла и конец. Днес първата част се прави със шевна машина, но някога всичко е било на ръка. За да завърша една по-сложна дантела, ми трябват около два месеца. Всъщност никоя дантела не прилича на друга – това е чарът на ръчната изработка.“

В миналото тези дантели били достъпни само за кралски особи и знатни фамилии. Клиенти на семейството на Паола са били Австро-Унгарският двор, самият Наполеон и още много влиятелни личности. Днес всеки може да притежава такава дантела – стига да има достатъчно средства.

Цветните къщи на Бурано

Островът пази не само дантелите, но и другата си емблема – цветните къщи. Общината е определила за всяко семейство определен цвят или нюанс, с който да боядисва фасадата си. Така улиците са се превърнали в пъстра мозайка.

Местните казват, че традицията тръгва от рибарите, които в мъглата разпознавали домовете си по цветовете. С усмивка добавят, че често объркването идвало и заради повече изпит алкохол. Каквато и да е причината – резултатът е впечатляващ.