Антарктида отблизо

Пътувайки „на стоп“ из морета и океани, група български учени и мечтатели в продължение на десетилетия стигаха до Антарктида. Оцеляваха, изследваха, откриваха – начело с проф. Христо Пимпирев. Качени на испански, чилийски или други чужди кораби, „полярните стопаджии“ всяка година пренасяха огромно оборудване и материали към ледения континент. Така бе изградена българската база на остров Ливингстън.

Вероятно в някой от тежките ледени дни, когато товарите се носеха на ръка, се е родила мечтата – български кораб да отвежда нашите учени до техния научен дом в края на света. Тридесет години по-късно това се случи. И ние бяхме там.

Среща в Мар дел Плата

След 40 дни плаване научно-изследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ бавно приближи пристанището на аржентинския град Мар дел Плата. Българските полярници, свикнали да пътуват на чужди кораби, гледаха невярващо – този път към тях се приближаваше кораб с български флаг. Посрещането бе тържествено: аржентински военен духов оркестър изсвири химна на България, а по улиците маршируваха мажоретки. За местните това бе поредният полярен кораб, но за нас – историческо начало.

През пролива Дрейк

Отплаването към Ливингстън бе само началото на едно от най-вълнуващите пътувания в живота ни. Проливът Дрейк, известен със своята суровост, този път ни посрещна с относително спокойствие. „Успяхме да се шмугнем между два циклона“ – сподели капитан ІІ ранг Николай Данаилов. Пред носа на кораба танцуваха делфини, а китове издишваха водни струи. Черновеждият албатрос и антарктическият петрел ни показваха, че сме на прав път.

Българската база

Петдесет дни след отплаването от Варна стигнахме остров Ливингстън. За разлика от предишни години, сняг около базата почти нямаше – само голи камъни и отдалеч топящ се лед на милиони години. Това бе едно от първите доказателства за глобалното затопляне, което българските учени внимателно документират чрез наблюдения на ледниците.

„Ледниците живеят динамично – чуваме как се срутват цели блокове лед“, разказва доайенът Васил Гурев, участвал в 15 антарктически мисии. По думите му, всеки ден ледникът се движи с по няколко сантиметра – свидетелство за бързите промени в климата.

Науката в ледения свят

Българските учени не спират до наблюденията. Те изследват новообразуваните сладководни езера, в които животът бързо се появява. Д-р Весела Евтимова проследява малки червени ракообразни, които по уникален начин се предпазват от ултравиолетовата радиация. Тази естествена защита, предавана от поколение на поколение, може да се окаже ключова за медицината в бъдеще.

Геолозите също не остават без работа. Ралица Събева – „златното момиче на българската наука“ – открива самородно злато и редки метали, които доказват, че Ливингстън е бил част от Андите преди милиони години. А алпинистът Дойчин Боянов и младият геолог Стоян Георгиев поемат към ледниците в търсене на нови скални проби.

Пингвини, тюлени и китове

Антарктида е дом и на изключителни животни. С дрон физикът Олег Василев документира гърбат кит, който събира храната си, рисувайки спирали от мехурчета – редицата на Фибоначи, вписана в океана. Учените наблюдават и пингвинските колонии – от първите стъпки на малките до любовните ритуали, в които мъжките предлагат на женските камъчета вместо диаманти.

Урокът на Антарктида

Антарктида е повече от континент – тя е символ. Място, където над 40 държави работят заедно, без граници, без конфликти, в името на знанието.

За нас българите, „Св. св. Кирил и Методий“ е доказателство, че мечтите се сбъдват. Че когато си упорит, дори отдалечена малка страна може да остави следа на края на света.

Един ден ще се върнем у дома, но част от сърцето ни ще остане там – на ледения континент, където България вече има своя дом и свой кораб.