Едно красиво прошепване, че нищо не е изгубено, докато има кой да смени водата във вазата. Светлината влезе в трапезарията тази сутрин не като гост, а като стопанин, който знае точно къде да спре. Плъзна се по вените на дървения шкаф, подмина стария часовник и се спря в сърцето на вазата. Там, където лалетата пиеха водата със жаждата на същества, които имат да разказват истории. Странно е, признавам. Мъж на тридесет и две години да се събуди в компанията на букет, който сам е