Озовах се с цветя. Винаги съм имал по някое растение у дома, за което да се грижа. Но след една дълга връзка, в която живеехме почти като семейство, изведнъж се оказах сам в апартамент с повече от двайсет саксии. В началото се грижех за тях воден от чувство за отговорност. Бяха останали като спомен за живота, който вече го нямаше. Поливах ги, завъртах ги към слънцето, забърсвах праха от листата им. Не защото бях открил ново хоби, а защото не можех просто да ги оставя да умрат

Казват, че всяко семейство пази своите сенки. Някои плахи, като следи на птица по прозореца — изчезват с първия лъч светлина. Други — упорити като мириса на канела, впит в дървото на стар шкаф, скрити в ъглите на сърцето. Техният дом имаше и от двата вида сенки, но най-вече имаше любов — онази всекидневната, топлата, която се проявява в дреболиите: в чай при настинка, в покривка, сменена заради празника, в длан, положена върху чело, когато нощем настигне безпокойството. I. То