Озовах се с цветя. Винаги съм имал по някое растение у дома, за което да се грижа. Но след една дълга връзка, в която живеехме почти като семейство, изведнъж се оказах сам в апартамент с повече от двайсет саксии. В началото се грижех за тях воден от чувство за отговорност. Бяха останали като спомен за живота, който вече го нямаше. Поливах ги, завъртах ги към слънцето, забърсвах праха от листата им. Не защото бях открил ново хоби, а защото не можех просто да ги оставя да умрат

Морето винаги е ухаело на мама. То беше нашият пристан в най-трудните години. Колкото и тежък да беше животът, морето беше обещание, че ще издържим още малко. Най-лошата година получаваше своята ваканция. Спестявахме дълго. Денят, в който най-после плащахме почивката, беше празник. Все едно надеждата вече имаше дата. После мама си отиде. Дълго се връщах на плажовете, които обичахме, сякаш можех да я намеря там. Вълните се разбиваха по същия начин, вятърът миришеше по същия на