Морето винаги е ухаело на мама. То беше нашият пристан в най-трудните години. Колкото и тежък да беше животът, морето беше обещание, че ще издържим още малко. Най-лошата година получаваше своята ваканция. Спестявахме дълго. Денят, в който най-после плащахме почивката, беше празник. Все едно надеждата вече имаше дата. После мама си отиде. Дълго се връщах на плажовете, които обичахме, сякаш можех да я намеря там. Вълните се разбиваха по същия начин, вятърът миришеше по същия на