Неделя започва тихо, но не е тишината на празнотата. По-скоро е онази тишина, в която предметите се договарят помежду си как да ти помогнат да се събереш. Пералнята тръгва първа. Винаги е била малко нетърпелива - като човек, който не обича да оставя вчерашното за днес. Върти спомените на бавни обороти, изплаква ги внимателно, сякаш знае, че някои петна не трябва да се търкат, а да се пускат сами. Съдомиялната я догонва. Двете работят в едно темпо, като старо семейство, което