Разкази

Казват, че всяко семейство пази своите сенки. Някои плахи, като следи на птица по прозореца — изчезват с първия лъч светлина. Други — упорити като мириса на канела, впит в дървото на стар шкаф, скрити в ъглите на сърцето. Техният дом имаше и от двата вида сенки, но най-вече имаше любов — онази всекидневната, топлата, която се проявява в дреболиите: в чай при настинка, в покривка, сменена заради празника, в длан, положена върху чело, когато нощем настигне безпокойството. I. То

Не мога да се наситя на морето. Всъщност – не на водата, не на безкрайната му шир, а на онзи миг, в който времето замръзва и залезът се...

Скоро бях в Китай. Влязох в малък магазин, в който въздухът миришеше на чай и прах от стари книги. Там видях чаша – бяла, а надолу се...

Живеем във време, в което думата „приятел“ звучи леко. Наричаме така хората, с които пием по кафе, играем игри или споделяме селфи. Но...

Млад мъж вървеше по горска пътека, обсипана с меки килими от паднали листа и изпълнена с аромата на влажна земя и смола. Слънчевите лъчи...

Хората все по-често тръгват нагоре - като реки, които бягат от леглата си, като сенки, които търсят слънцето. Не само заради гледката...

Седях в едно малко кафене, когато чух гласа ѝ. Беше баба – от онези, които времето е направило меки и топли, с поглед, който още свети....

Някога, на ръба на мъглива гора, сгушен между склона на забравени спомени и хълма на нищо-не-е-каквото-изглежда, стоеше един замък. Не...

Откровеността може би е най-висшата ценност. В основата си тя означава да не лъжеш. Но съдържа много повече — това да не криеш, да не се...